Основателя на Киокушинкай, Масутацу Ояма, е роден на 12 (а според други източници на 27) юли 1923 година в село намиращо се недалеч от Гунсан - Южна Корея. Селото е близо до Жълто море, където в продължение на векове е било окупирано от китайски и японски пирати, които опустошавали по протежение на бреговата ивица. Неговото истинско име е Юнг-Ли (Young-Li), (според други източници Юнг-И-Чой (Young-I-Choi)). Съвсем млад той бива изпратен от родителите си в град Манчариа в южен Китай, за да живее там във фермата на сестра си. На 9 години започва да изучава китайски бойни изкуства (за около 2 години), системата Shaku-riki (южно китайската форма на кемпо наречена „осемнайсетте ръце”). Учителят му Йе е работник във фермата. На 12 годишна възраст се връща в Корея и продължава заниманията си с корейски стил, наречен Taiken или Chabi (за около година). През 1938 година, на 15 години, увлечен по Бисмарк заминава за Токио, за да учи за боен летец. Записва се в Авиаторският младежки институт Яманаши. Да оцелееш сам на тази възраст не било лесно, особено ако си кореец в Япония, и авиаторското обучение в крайна сметка било изоставено. В Япония той продължава обучението си по бойни изкуства. Тренира джудо и бокс. Изучава Окинава карате при Гичин Фунакоши, където само на 17 годишна възраст достига до 2-ри дан, а когато влиза в Бутокукай (Butokukai), тренировъчна школа на японската имперска армия (20 годишен) е вече 4-ти дан. В Бутокукай се специализира в партизанската война, шпионажа и ръкопашният бой. Ояма прекарва 2 години в тази школа, до поражението на Япония във Втората световна война. Загубата на Япония и последвалата окупация е унижение, което е прието много дълбоко от бъдещият световноизвестен майстор. Това е един от най-тежките моменти в живота на Масутацу Ояма. Той тренира и при Йошида Котаро, популярен Дайто-рю Айки-джуджуцу (Daito-ryu Aiki-jujutsu) учител, от когото получава своя menkyo kaiden (по-стара форма за придобита степен, датираща в Япония от VIII век.), в който свитък, се потвърждават уменията, придобити по време на обучението при Котаро. Понастоящем този свитък е изложен в доджото „Хонбу” (Honbu) в Токио. Също така, по това време, след съвета на своя ментор Matsuhei Mori, младият учител приема своето японско име – Масутацу Ояма, което той използва до края на живота си и в буквален превод означава „Увеличаващият своите достижения, подобни на висока планина”. След края на Втората световна война, Ояма продължава своето обучение по Годжу-рю, един от традиционните стилове на Окинава карате в Япония, при корейският учител Со Ней Чу, който управлява доджо в Токио, заедно с популярният тогава Годжу учител Гоген Ямагучи. Ояма най-накрая постига 8-ми дан по Годжу-Рю карате. Друго много популярно и влиятелно име от училището по Годжу e Масахико Кимура. Макар той да е само асистент в доджото, където тренира и Ояма, Кимура на първо място е много известен шампион по джудо, който побеждава Грейси (Hélio Gracie). Кимура насърчава Ояма да започне обучение по джудо, като по този начин, основателят на Киокушин, усвоява и изкуството за владеене на техниките за земя. Кимура представя Ояма в доджото „Соне” в Накано, Токио, където той тренира в продължение на четири години, постигайки 4-ти дан по джудо. Ояма прави всичко това, след времето прекарано в планината, за първия от неговите добре известни периоди на „усамотени тренировки” – ямагомори (yamagomori).

На 23 годишна възраст Масутатцу Ояма среща Ейжи Йошикава – автор на романа „Мусаши” базиран върху живота на най-известния японски самурай. Романът и неговият автор помагат на Ояма да разбере самурайския кодекс на честта – буши-до. Същата година той отива при майстор Минобу, в префектурата Чиба, където Мусаши е усъвършенствал „Нито-Рю” (вид стил във владеенето на меча). Наставникът Со Ней Чу известен с физическата си и духовна сила, дава на Ояма следния съвет: „Трябва да се отделиш от света. Търси утешение в природата. Уедини се на пуста планина за да тренираш ума и тялото си. През тези години, неизмеримо ще израснеш. Закалявай разтопеното желязо докато не е изстинало. Тренирай самодисциплината си от младежка възраст, ако искаш да станеш велик човек.” Следвайки този съвет, през 1946 година, Ояма предприема първата практическа стъпка – провежда уединени тренировки в планината Минобу, така както някога правел това Миямото Мусаши. Отначало, Ояма взел със себе си един ученик – Яширо, но той скоро не издържал тежестите на самотата и след 6 месеца се върнал в къщи. В крайна сметка, Ояма живял в самота 1 година в планината Минобу. Усилията му скоро дават плод. Няколко месеца след връщането си в цивилизацията, през 1947 година, той удържа победа над всички съперници и побеждава в турнира, проведен от организацията „Йошинкан” – Общество на съвършеното съзнание. Турнирът се провел в гимназията Маруяма в Киото. В сложната обстановка на следвоенна Япония, Ояма не намира веднага своето място. През този период бивайки твърде млад и незрял, той се свързва с една банда. Пребива няколко американски войници и влиза в затвора. По-късно, работейки на строителството на един аеродрум, Ояма влиза в конфликт със старши офицер и отново е лишен от свобода. Промяна в съзнанието му настъпва в затвора. След период на интензивно размишление и молитви, чувствайки празнина в себе си, че не е завършил тренировките в планината и разбирайки че се намира на верен път, той взема решение да посвети живота си на карате. През 1948 година отново отива в планините, за да се съсредоточи в самота за усъвършенстване на техниките си, да укрепи тялото и духа си и да сформира своя път в карате. На планината Кийозуми, намираща се в перфектура Чиба, където някога живял знаменития будистки монах Ничирен, в продължение на година и половина, Ояма провежда изключително тежък курс на строга дисциплина. По неговите думи той е „тренирал повече отколкото е спал”, подлагайки се на тежки физически изпитания. Ояма ставал в 4 часа сутринта. Тренировките му продължавали по 12 часа на ден и били много тежки. Те включвали трошене на камъни, медитация под струите на водопада и използване на дърветата като природни макивари. Ояма правел по 500 коремни преси дневно, а също така развил необикновена пъргавина, прескачайки над бързорастящ лен стотици пъти на ден. Той изучава класическите трудове на древните мъдреци по бойни изкуства, овладява дзен-будизма и философията. Тук той полага основите на новия стил карате, приближавайки го към реалностите на Будо и превръщайки го в специфичен начин за усъвършенстване на човека. Ояма имал намерение да прекара в планината 3 години, но след няколко седмици самотата станала твърде угнетяваща. Той се борел с нея чрез интензивни тренировки, но все пак изпратил послание на своя сенсей молейки го за подкрепа. След един месец, пристигнал отговор: „Ако един художник изучава сериозно концепцията на красотата или войнът се стреми да овладее Будо, тези от тях, които стават известни като гении, работят значително повече и проявяват значително по-голяма настойчивост от обикновените хора. Никога не е станал гений този, който не е направил огромни усилия и не е проявил силата на духа си в своите специални занимания. Ояма, вярвам, че ще станеш незаменима фигура в света на японските бойни изкуства. Тренировките, които са по-тежки от тези на всеки един друг, ще те направят непобедим. Ти имаш това, което ще ти позволи да станеш съвременен войн и пример за истински майстор на бойните изкуства в света.” Ояма бил дълбоко трогнат от тези думи и взел ново решение – да стане най-силния човек в Япония. През 1949 година, След 18 месеца Ояма се връща в цивилизацията, напълно убеден във възможностите си. „Станах човек с мощно телосложение, придобих голяма увереност в себе си, чувствах се свеж и новороден.”- спомня си той. Тъй като силата и желанието за проверка на собствените възможности направо кипели в младия човек, той заживява в продължение на 7 месеца в близост до една кланица, където упражнява своите техники, биейки се с бикове с голи ръце. За този период, с помощта на удара шуто учи той счупва рогата на 49 бика, а 2 от тях убива на място. Наивността на Ояма изчезва, когато през 1957 година на 34 годишна възраст, той бива почти убит от един бик в Мексико. Отнема му 6 месеца да се възстанови от иначе фаталните рани. Но, огромната му сила едва не става причина за раздяла с карате завинаги. Ето как самия той си спомня за това: „Бях нападнат от бандит, въоръжен с нож. Аз му нанесох удар рютокен в горната челюст. Той умря, оставяйки след себе си жена и дете. Аз бях признат за невинен, като действащ при самоотбрана, но бях дълбоко впечатлен от това, че карате, което нямах намерение да използвам срещу когото и да е било, причини смърт. Знаех, че трябва да изоставя карате и започнах работа на една ферма. Обаче, след известно време, някой ми предложи да отида в Съединените щати за да популяризирам карате и моята мечта се възвърна. Въпреки това много по-важно бе това, че роднините на убития ми простиха и настояваха да се върна към предишния си живот. Те дори ми пожелаха успех в битките с чужденците”. През 1952 година, по покана на Чикагската Професионална Асоциация по борба, Ояма посещава САЩ, където в продължение на 6 месеца, прави 270 демонстрации в 32 щата, участва в двубои и в телевизионни предавания. В Америка, Ояма провежда няколко боя с професионални боксьори и борци, като печели всички с нокаут, обикновено с един или с няколко удара. В един от боевете, с няколко юмручни удара в тялото, за 3 минути, Ояма сваля двуметровия шампион по кеч Дик Рил, който предлагал по 1 000 долара на всеки, който го победи в открит бой. Причината, поради която боят не продължил дълго, била проста. Самият Ояма я описва така: „Моят тренировъчен метод силно се отличава от методите, които използват борците или боксьорите. Аз тренирам с нагласата, че трябва да поваля противника с един единствен удар. Ако не мога с един, то обикновено са достатъчни не повече от три. Първият спира противника, втория го прави твърд като дъска, а третият довежда до пълен нокаут.” Проявите на Ояма в Америка, предизвикват истински фурор и стават най-мощния тласък за началото на победното шествие на карате по всички континенти. След връщането му от Америка, японската кинокомпания Шотику Моушън Пикчърз, предлага на Ояма да заснеме на лента негов бой с бик. Ояма се съгласява на това предложение, за да демонстрира възможностите на човека, владеещ прийомите на карате. За подобряване на подвижността на тялото си, той сваля теглото си до 82 кг. Готвейки се за схватката, Ояма разработва тактика на боя, която се заключава в това да се изтощи бика, избягвайки атаките му, след което да се повали на земята и да му се счупи рога. Схватката с бика се провежда през януари 1953 година, в малкото рибарско селце Явата, близо до Татеяма. Боят, на който се стичат репортери и журналисти от цяла Япония, продължава 35 минути. 5-годишният бик, тежащ 450 килограма, има рога с дължина 25 см и диаметър в основата – 10 см. В изключително тежка схватка, успявайки да нанесе на Ояма сериозна травма с рогата си, бикът е повален на земята. Чрез няколко опита Ояма успява да му отсече рога чрез шуто /удар с ръба на дланта/. Общо през кариерата си, Ояма провежда 52 схватки с бикове, от които убива 3 с юмручен удар и отсича рогата на 49 животни. През 1953 г., той отново отива в САЩ и придобива там изключителна популярност, отсичайки рога на бик в Чикаго. Американците го наричат „божественият юмрук” и „божията ръка”. В 1954 г., Ояма се завръща в Япония. Гоген Ямагучи връчва на Ояма сертификат за 7-ми дан по Годжу-рю и му присъжда званието „кьоши” – наставник.

През 1954 г. се открива първата тренировъчна площадка на Ояма, в района Меджиро, в Токио, на едно празно място, в задния двор на дома му. Учениците, присъединили се към Ояма в 50-те и в началото на 60-те години, по нататък, оформят кохортата на славата на Киокушин карате, ставайки блестящи майстори. Това са братята Шигеру Ояма и Ясухико Ояма, Ичиро Харуяма, Тадаши Накамура, Кенджи Куросаки, Хидеюки Ашихара, Йошиджи Соено, Юдзо Года, Шигео Като, Хацуо Рояма и много други. В техните тренировки и спаринги се ражда стилът Киокушин. Но в 50-те години самото това название все още не съществувало и този стил бил наричан просто „Карате дожо Ояма”. През този период, на Ояма му помагат да провежда тренировките неговите кохаи /младши приятели/ от занятията по Годжу-рю Кенджи Като, Ейджи Ясуда, /Хидехару/, Кенджи Мадзушима, Масаши Ишибаши, Кьосуке Матида и др. През 1955 г., американските покровители отново канят Ояма в САЩ. Той посещава също така Южна Америка и Европа и провежда боеве с множество съперници, а също така и демонстрира своите феноменални постижания. Много популярен става номера с откъсването на гърлото на бутилка. Ояма отново се сражава с бик в Чикаго, за което е подложен на критики от Клуба на приятелите на животните. През 1956 г., вестник „Токио Майсеки Шимбун”/”Токийски ежедневен вечерен вестник”/ организира демонстрация и демонстрационна схватка между Ояма и Гоген Ямагучи. На 11 ноември 1956 г., се провежда последната публична демонстрация на Ояма в Япония. Тя се провежда на арената на токийския спортен комплекс Денген-корошияму. Ояма успява да се справи с бика само за 3 минути. През 1956 г., Ояма прекъсва отношенията си с Ямагучи и открива дожо в бивше балетно студио, редом с университета Риккьо-дайгаку в района Икебукуро, което получава името „Зала по карате за бой Ояма”/„Кенка карате Ояма доджо”/. Това дожо става началото на Киокушин-кайкан като организация и се намира на някакви си 500 метра от днешната щаб-квартира Хомбу доджо на Международната организация по карате /IKO/. Спомня си близкият помощник на Ояма Масаши Ишибаши: „Балетно студио звучи добре, но на практика това беше ужасно помещение със счупени прозорци, с вятър който се разкарва в помещението със свистене, с отвратителен под, целият в дупки и издатини. С една дума, това бе нещо като катакомба. Но, изглежда това изобщо не вълнуваше сенсей Ояма.” В тази същата година, започвайки от Окинава, Масутацу Ояма пътешества по Югоизточна Азия, изучавайки множество различни бойни стилове. Бил провъзгласен принципът; „1000 дни тренировки – курс за начинаещи, 10 000 дни – за поглед в тайните”. Това свидетелствало за най-високите изисквания които си поставял новия стил Киокушин Будо Карате. През 1957 г., независимо от високите изисквания, в дожото на Ояма вече тренират 700 души. Ученикът на Ояма Тадаши Накамура си спомня: „Главното правило беше такова – ако дойдат двама ученици, един трябва да си отиде, ако дойдат трима – двама трябва да си отидат.” Много от първите ученици на Ояма идвали от други стилове, и ако той забележел у тях някакви нови похвати, постепенно ги внедрявал в своята система, ако са ефективни. Първоначално, Ояма карате се преподавало като бойно изкуство. От учениците се изисквало да нанасят и да понасят удари без никакви ограничения. Ударите в главата, обикновено се нанасяли от юмрук, обвит в плат. Употребявали се, също така ритници в слабините и в коленните стави, удари в очите, удари с глава, захвати и хвърляния, удари от легнало положение и други техники, които сега са забранени на спортни състезания. Не била регламентирана продължителността на кумите. Двубоите продължавали докато един от съперниците не се предаде или не бъде нокаутиран. В тази година, Ояма извършва пътувания в Европа, САЩ и Мексико, където едва не е убит от бик, по време на една демонстрация, проведена през юли. По чудо, Ояма успява да отблъсне бика от себе си и да му нанесе мощен удар шуто, с който отсича рога на бика в основата. В резултат на получените повреди, Ояма е хоспитализиран за 6 месеца. По време на този двубой, той получава сериозна травма на коляното и в последствие вече не може да работи с крака с пълна сила. През 1958 г. се публикува книгата „Що е карате”, станала първия бестселър от книгите за японско карате. Ояма отново се появява в САЩ за преподаване и демонстративни изяви. На Хавайските острови се организира първия чуждестранен клон на Киокушинкай. През 1959 г., на Хаваите, се провежда първия официален турнир по Киокушинкай, на който Ояма прави демонстрация. В Ичиномия /префектура Тиба/ се провежда първия летен тренировъчен лагер. Ояма посещава САЩ и Европа. В 1960 г., Ояма отново е в САЩ и в Европа. Провежда се Втори хавайски турнир. В 16 страни се откриват 72 клона на школата Киокушинкай. 1961 г. – откриване на дожо в Сан Франциско и Лос Анжелис. Провежда се Трети Хавайски турнир и Първи Северо-Американски турнир. През 1962 г., Ояма отива в Европа и САЩ за изучаване на различни видове борба и провеждане на демонстрации по карате. Провежда се Четвъртия Хавайски турнир. В Япония дожо Ояма присъжда черни пояси на 20 души. В дожото се появяват и чуждестранни ученици. През 1963 г. Ояма прави пътувания в Европа, Америка и Южна Африка. В района Икебуро в Токио, започва строителство на зданието на главната щаб-квартира на Киокушин-кайкан – Хомбу. Провежда се Втори Северо-Американски турнир. По това време, за пръв път започва да се употребява названието Киокушин. През 1964 г., се предава в експлоатация 4 етажната сграда на Киокушин-кайкан /Дворец на Обществото на абсолютната истина/. Създава се главната щаб квартира – Хомбу и се учредява Международната организация по карате /International Karate Organization, съкратено IKO/. Тази организация има свои квалификационни нормативи и правила за състезания, принципно отличаващи се от правилата и нормативите на другите международни организации, обединяващи „безконтактните” стилове карате /WUKO/. Първи кайчо /президент/ на Киокушин-кайкан става г-н Сато, бившият премиер-министър на Япония, неотдавна преди това получил нобелова награда. Масутацо Ояма става канчо /директор/. През 1965 г., за пръв път се провежда зимен лагер в планината Мицумине. Публикува се книгата „Това е карате”, която става известна като библията на карате. В изданието влизат 300 страници пояснителен текст и 20 000 снимки. През 1966 г., представители на тайландския бокс /муай тай/ отправят предизвикателство на японското карате, което предизвикателство е прието от школата на Ояма. Ояма Доджо изпраща трима свои ученици /Тадаши Накамура, Кенджи Куросаки и Акио Фуджихара/ в столицата на Тайланд – Банкок, където те спечелват 2 боя от 3, възстановявайки престижа на японското карате в Югоизточна Азия и помагайки му да придобие добра репутация по света. Киокушин карате е признато за най-силното от всички японски бойни изкуства. През 1966 г. излиза книгата „Динамично карате” и започва да се издава японското списание „Съвременно карате”. Организират се клонове на Международната организация в САЩ и Южна Америка. Актьорът Шон Конъри, известен с ролите си на агент „007” пристига в Япония и взема уроци по карате Киокушинкай. В 1967 г. се публикува книгата „Виталното карате”. През 1968 година, Ояма издава биографичната си книга „Пътешествие около света с двубои”. Той осъществява голяма задморско турне с посещение на Хаваите, САЩ, Британия, Европа и Йордания. Основават се клонове на Международната организация в Европа, Средния Изток, Южно-Тихоокеанския регион. В Амстердам се провежда среща на бранч-шефовете на клонове в Европа. Ояма преподава частни уроци на Негово Величество краля на Йордания. През 1969 г. излизат книгите „Карате за деца”, „Карате за милиони” , самоотбрана с помощта на карате за младежи”. Откриват се клонове на Международната организация в Южна Африка и Юго-източна Азия. В Токио се провежда Първия открит общояпонски турнир по карате-до, който привлича кик-боксьори, джудисти, представители на други стилове и събира голямо количество зрители. В турнира вземат участие 48 състезатели. От тогава, турнирът става ежегоден, а стилът Киокушин започва да се развива в спортно направление. През 1970 г. се публикуват книгите „Класно карате” и „Усложнено карате”. Ояма посещава Европа за среща с бранч-шефовете. През 1971 г. излиза книгата „Хората, които започнаха да се занимават с карате”. В района на Манхатън, в Ню Йорк, се открива главния клон на Киокушин-кайкан в САЩ, при което присъстват Ояма и кмета на Ню Йорк мистър Линдзи. През 1972 г. излизат книгите „Боен дух” и „Кенка карате”. Отборът на Япония по безконтактно карате губи по време на Световното първенство по безконтактно карате в Париж. Ояма е силно разстроен от това и публикува голяма статия, в която излага отрицателното си отношение към безконтактното карате. През 1973 г., Ояма посещава клоновете на Международната организация по целия свят във връзка с подготовката на 1-вия Световен шампион, провеждането на който се планира за след 2 години. Излиза книгата „Моят живот в карате”. През 1974 г. Ояма прави демонстрация за иранския принц Шарама и му присъжда почетен 2-ри дан. От името на всички клонове, канчо Ояма е награден с 9-ти дан. През 1975 г. Ояма посещава срещата на бранч-шевовете на клоновете от Хавай. В Токио се провежда Първи открит Световен шампионат по Киокушинкай, в който вземат участие 128 представители от 36 страни. Шампион става японският спортист Кацуаки Сато. От този момент, световният шампионат в абсолютна категория се провежда на всеки четири години. През същата година излиза и книгата „Моето карате Горин-но шо”. През 1976 г. се публикуват книгите „Карате в целия свят” и „Пътят на Киокушин”. Излиза документалният филм „Най-силното карате на света”, заснет за първия Световен шампионат и за подготовката на състезателите за участие в него, който става истински хит. Едновременно, по екраните излиза и игралният филм „Бойно Карате Юмрук на Абсолютната истина”, основан на митологизираната и героизирана биография на Ояма. В същата година Ояма посещава Америка. През 1977 г. се провеждат представителни турнири в Австралия, на Хавайските острови, в Южна Африка, Британия,публикува се книгата „Предизвикателство на предела”. Започват да излизат английското списание „Киокушин карате” и японското „Силово карате”. През 1978 г., Ояма посещава Хонконг. Провеждат се турнири в Австралия, на Хаваите, в Британия, Южна Африка, Малайзия. В древната столица на Япония – Нара, Ояма произнася грандиозна реч за значението на карате. В Канто се провежда първия Безмълвен турнир /за глухонеми/. Провеждат се летни тренировъчни лагери в различни страни по целия свят. В Лондон се провежда първия Европейски турнир. През 1979 г., в планината Мицумине, се провежда зимен лагер. В целия свят стартират турнири, за определяне на отборите, които ще вземат участие във 2-ия Открит Световен шампионат по Киокушинкай. Ояма посещава САЩ. В токийското Хомбу постъпват много чужденци. Провежда се голяма демонстрация в посолството на СССР в Токио, в която взема участие самият Ояма. През 1979 г. в Токио, се провежда 2-ри Открит Световен шампионат по Киокушинкай. Шампион става Макото Накамура.

За съжаление на 26 април 1994 година Сосай Масутацу Ояма – 70 годишен, умира от рак на белите дробове, като не пушач. Той остава младия Акийоши Мацуи за директор (главен водач) на организацията. Смъртта на Сосай Ояма води до много политически и икономически спорове и проблеми в света на Киокушин, които и до ден днешен не са решени. В крайна сметка, всичко това довежда до разцепване на Киокушин... нещо вече случило се и на Шотокан каратe.

Съществуващата първоначално единна организация под ръководството на нейният основател, Масутацу Ояма, след неговата смърт се разцепва на няколко групи, всяка от които претендира за правото на власт и твърдяща, че представлява първоначалното „Honbu Dojo”. Много от тези групи използват идентични имена или имена със съвсем малки и незначителни отклонения от оригинала. В резултат на това, има едно голямо объркване сред последователите на Киокушин, както и политическо и юридическо съперничество между групите. Различните организации, произлизащи от Киокушин, изучават и преподават еднакви техники, но с различни наименования. Въпреки, че е трудно да се определи броят им, предполага се, че учениците и инструкторите, участващи в обучението или преподаването на стила или на някой от неговите близки вариации, са милиони. Твърди се, че след смъртта на вдовицата на Ояма, през 2006 година, в следствие на дълго боледуване, според японската правна система, сега пазител на интелектуалната собственост и наследство на Ояма е най-младата от неговите дъщери, Kikuko (известна и като Kuristina), която работи в оригиналният IKO Honbu (щаб, седалище). До колко това е така и отговаря на действителността, остава под въпрос.