Техника и тренировка

 

Обучението по карате Киокушин, се състои от три основни елемента: техника, форми, както и спаринг. Те се означават като трите „К” в следствие на тяхното японско наименование: kihon (техника), kata (форми), и kumite (спаринг).

Овладяването на карате Киокушин е неразривно свързано с практикуването на кихон (основни техники), ката (форми) и кумите (водене на бой). Тези три компонента трябва да се преподават и изучават едновременно, защото от тях зависи цялостното развитие на практикуващия. Всъщност разделянето им е немислимо: без овладяване на основните техники от кихон нито ката, нито кумите биха били възможни; без кумите, ката и кихон биха останали сложни фигурални елементи без практическо приложение, а кумите лишено от кихон и ката би изгубило своята плавност, бързина и мощ. На практика кихон, ката и кумите са трите страни на един и същ феномен - Карате.

Kihon (техника)

В японските бойни изкуства “кихон” се нарича задължителният набор упражнения и техники, които следва да се изпълняват, за да се придобие необходимото майсторство. В карате, кихон се нарича също пътят на поведение и съществуване, който следва да спазва желаещият да постигне майсторство.

Преведено от японски кихон означава база, фундамент. Кихон обхваща цялата терминология отнасяща се за всички основни техники които се преподават и упражняват в японските бойни изкуства. Практикуването на кихон е съществено за цялостното обучение и има за цел да научи трениращия "правилно" да изпълнява "форма и дишане" на основни техники (блокове, удари) с ръце или крака в определена позиция на място или в движение. Кихон е фундамента на ката (форма). Кихон не е само упражняване на техниките, той подпомага на Каратека за изграждане на правилно отношение и дух в различни ситуации. Техниките на кихон трябва да се упражняват често и във всякакви ситуации. Продължителното практикуване на кихон с цел подобряване на движенията като бързина и сложност (комбинации), карайки мускули и мисъл да работят по определен начин, създавайки т.нар. придобити рефлекси е основа на майсторството в карате. Техниките които се упражняват в кихон може да са различни за различните бойни изкуства. Това е така защото различните стилове следват свои принципи, но като цяло в основата си са идентични, защото за базирани на човешката механика.

КИХОН е началното обучение на основни позиции, удари, блокове и ритници практикувани на място, в движение и тяхното комбиниране.

Технически, Киокушин е една успешна комбинация от линейната техника на мощния Шотокан, по-кръговите движения на Годжу-рю и силното китайско влияние. Шотокан и Годжу-рю са двата стила карате, които Ояма изучава, преди да основе Киокушин карате. Ояма изучава Шотокан няколко години, преди да продължи с Годжу-рю, където получава много добра, специализирана подготовка, под ръководството на своя ментор, Со Ней Чу. Това се отразява на Киокушин, където тренировката и самите форми, в началото на обучението, много наподобяват тези от Шотокан, но постепенно преминават по-близо до кръговите техники и стратегията на Годжу-рю.

Kata (форми)

Думата „ката” означава „облик” или „форма”. Японският символ чрез който се изписва думата е съставен от три главни символа:

	Катачи – означаващ „форма”,
	Каи – означаващ „режа”, „разцепвам” и
	Цучи – означаващ „земя” или „почва”.

В буквален превод „ката” означава „форма разрязваща земята” или „форма разцепваща земята”.

Карате започва и завършва с ката. Ката е същността и основата на карате и е следствие на натрупани повече от 1000 години знания и опит, взети от много майстори от различни места и на всякаква възраст.

КАТА са автентични бойни форми в които има множество комбинации срещу няколко опонента. Ката развива комбинативност, бързина, концентрация, сила, издръжливост, баланс, чувство за ритъм и дихателен синхрон. Според традицията практикуването на Ката дава 50% от успеха в Карате.

Катата представлява форма (форми) на почти ритуална самостоятелна подготовка, имитираща или възпроизвеждаща по памет, движения, необходими за практикуването на различни форми по време на двубой срещу противник. Ката е поредица от блокове, ритници и удари с ръце от едно или повече положения-стойки. Ката съдържа и движения напред, назад и настрани. Броят на движенията и тяхната последователност са много специфични. Балансът между нападателна и защитна техника, стойките и смяната на ударите – всичко това служи на ката за предаването й на завършен вид, различаващ се от този на всяка друга ката.

При изпълнение на ката трябва да се спазват: скорост, посока, ритъм, заншин (боен усет), ембусен (ред), киме, киай, баланс и енергия. Чрез практикуването на ката традиционните техники за бой се научават. Баланс, координация, дишане и концентрация – всичко това се усъвършенства чрез нея. Направена правилно, катата се превръща в отлично физическо упражнение. Благодарение на нея умът и тялото се усъвършенстват, а при по-продължително практикуване – те се сливат в едно. Ката изобразява идеята за “рен ма” или „винаги излъскващ” – със старателно практикуване движенията в нея стават все „по-изчистени” и перфектни. Вниманието което се изисква, за да се разберат всички малки и различни детайли създава самодисциплина.

Чрез концентрация, отдаденост и практикуване се достига по-високо ниво, където ката със своите многобройни детайли се прави на подсъзнателно ниво и никакво обмисляне на движенията не е нужно. Това е състоянието, което дзен майсторите наричат „мушин” или „без мисъл”. Рационалната мисъл не се използва въобще – това което някога е било наизустено сега е спонтанно. Именно това е смисълът на ката – да не се влага никаква мисъл, а всичко да става естествено и спонтанно.

В Киокушин, катите се разделят на две части в зависимост от техния произход – северни и южни.

Северни:

Северните кати са много подобни на тези от Шотокан карате. Те биват усвоени от Мас Ояма докато той тренира под надзора на Гичин Фунакоши. Той пък от своя страна ги извлича от китайско кемпо и Шорин Рю – Окинавско карате базирано върху шаолинското бойно изкуство. В тези кати има дълги стъпки, стабилни стойки и силни блокове и удари. Днес в някои райони от имената на катите се премахва "sono". Северните кати са:

• Taikyoku sono ichi
• Taikyoku sono ni
• Taikyoku sono san
• Pinan Sono Ichi
• Pinan Sono Ni
• Pinan Sono San
• Pinan Sono yon
• Pinan Sono Go
• Kanku Dai
• Sushiho
• Bassai-dai

Уникални:

• Sokugi Taikyoku sono ichi
• Sokugi Taikyoku sono ni
• Sokugi Taikyoku sono san

Sokugi Taikyoku kata е създадена от Ояма,за да продължи развитието на уменията за удар с крака, като следват същата embu-sen (линия на ефективност) както оригиналната Taikyoku kata.

Южна:

Южната ката произлиза от Наха-те традицията на карате, като е взаимствана от Годжу-рю карате, което Ояма изучава по време на обучението си при Со Ней Чу и Гоген Ямагучи. Двете изключения са Tsuki no kata, която произлиза от Seigokan goju-ryu и е създадена от Seigo Tada под името Kihon tsuki no kata и Yantsu, която произлиза от Motobu-ha Shito ryu, където се нарича Hansan или Ansan.

• Sanchin
• Gekisai Dai
• Gekisai Sho
• Tensho
• Saifa (Saiha)
• Seienchin
• Seipai
• Yantsu
• Tsuki no kata
• Naihanchin (Tekki in Shotokan)

Уникални:

Garyu kata не е взаимствана от традиционното Окинава карате, но е създадена от Ояма и носи името на селцето в Корея, където се е родил.

Ura Kata:

Няколко кати се изпълняват в ura, което по същество означава, че по време на тяхното изпълнение, всички се обръщат с гръб. Ura kata или още наричана „обратна ката” е разработена от Ояма, с цел развитието на баланс и умения за изпълнението на кръгови техники срещу много опоненти.

• Taikyoku sono ichi ura
• Taikyoku sono ni ura
• Taikyoku sono san ura
• Pinan sono ichi ura
• Pinan sono ni ura
• Pinan sono san ura
• Pinan sono yon ura
• Pinan sono go ura

Kumite (спаринг)

Kumite или спаринг, се използва за трениране и прилагане на различни техники по време на двубой. Спаринга обикновено е важна част от обучението в повечето организации по Киокушин,особено за учениците с по-горни степени.

Системата на Киокушин се базира на традиционното карате като Шотокан и Годжу-рю, но включва и много елементи от бойни спортове като бокс, Муай-тай и кик-бокс в kumite. Много от техниките използвани в Киокушин карате, не са известни в другите стилове карате.

В тази форма на карате инструктора и неговите ученици, трябва да провеждат твърд спаринг, за да се подготвят за full contact двубой. За разлика от някои от другите стилове карате, Киокушин акцентира върху full contact двубои, които понякога се правят без ръкавици или каквато и да е предпазна екипировка. Насилието обаче е смекчено, чрез забраната за удари с ръце в главата, което намалява риска от контузия или сериозна травма в областта на главата.Независимо, че ударите с колене и ритниците в главата и лицето са позволени, поради естеството на тези техники обаче, нараняванията са редки, а дългосрочното мозъчно увреждане, присъщо за бокса и кик-бокса, почти не съществува. Това прави обучението по Киокушин, много популярно сред професионалистите.

В ранните турнири и тренировки по Киокушин, ударите с голи ръце в лицето са били позволени, резултата обаче е бил, множество контузии сред трениращите, които поради това са се принуждавали да прекъснат обучението си. Ояма вярва, че носенето на защитни ръкавици, отдалечава от реализма, който този стил карате, подчертава. За това е взето решение, ударите с юмрук или лакът в лицето и врата, да са забранени по време на тренировка или състезание. По-голямата част от организациите по Киокушин, следват тази философия.

В повечето организации по Киокушин, ударите с ръка и лакът в главата или шията са забранени. Въпреки това, ударите с крак в главата, ударите с коляно, ударите в горната част на тялото, както и ритници на вътрешната или външната част на краката, са разрешени. В Киокушин карате, спарингът full-contact се счита за последният тест за сила, издръжливост и дух.